Поетизмът: Ярослав Сайферт (1901-1986)

Ярослав Сайферт

Вечер в кафенето

Принцесо Саломе, разхождаш се в съня ми,

прическата ти между чашите и гроздето видях.

Да си поет е щастие голямо,

да си поет с очите на чудак!

Понася келнер своята глава на сребърен поднос.

Как искам да се скрия като мишка сред пустиня,

къде ли мачтата на аления кораб знамето отнесе?

И котвата защо е знакът за надежда, щом скръбта не ме отмина,

щом не се събужда мъртвата танцьорка даже и от тази песен?

Усмихва се покрай изкуствената палма негър

със свойта маска от светлинни рози.

За миг преодолях любовната си нега,

но нощем сянката й ме тревожи.

В нощта, във тази виснала градина с вехнещи звезди,

когато спи завинаги авантюристът страстно във съня си,

защото сам е пожелал, опрян о топлия американски зид,

аз спомнях си премръзналите ананаси.

Качулките на хризантемите са като леките перца на щраус,

на масата са картите, съдбата, любовта без думи.

Карел Тайге, Колаж

 

Превод от чешки: Жоржета Чолакова 

------------------------------------------------------------------------

Ярослав Сайферт - носител на Нобелова награда за литература през 1984 г. Забележителен чешки поет с богат и драматичен път на развитие. Заедно с Витезслав Незвал е един от най-представителните поети от групата на поетистите. От този период са неговите стихосбирки: "На вълната на T.S.F.",1925 , "Славеят пее фалшиво", 1926 ,
"Пощенски гълъб", 1929.

През 30-те, когато повечето от поетистите се ориентират към сюрреализма, Сайферт видимо се дистанцира от тях и даже пише ироничен памфлет за сюрреализма. През този период издава: "Ветрилото на Божена Немцова",1940, "Облечена в светлина", 1940, "Каменният мост",1944  и по-късно: "Чадърът на Пикадили", 1 979, "Обелискът на чумата", 1973 - самиздат, "Да си поет", 1983 и др.

из "ПОЕТИЗМЪТ" 

"Новата красота се роди от конструктивния труд, който е основата на модерния живот. Триумфът на конструктивния метод (западане на манифактурата, отмиране на декоративното изкуство, поява на серийно производство, типизация и стандартизация) е предопределен от хегемонията  на дръзкия интелектуализъм, който се появява в съвременния технически материализъм.

Изкуството, което поетизмът носи, е непринудено, палаво, фантазно, игриво, негероично, любовно. В него няма и капка романтизъм. То се роди в атмосферата на жизнерадостна съпричастност, в свят, който се смее; какво от това, че в очите му има сълзи. В него надделя ведрият темперамент, който с лекота се отрече от песимизма. Поетизмът премества акцента върху удоволствията и красотата на живота, далече от душните кабинети и ателиета, той сочи път, който води отникъде заникъде и се вие сред прекрасен благоуханен парк, защото това е пътят на живота. Часовете идват и отминават като разцъфнали рози. Ухание ли е това? Или пък спомен?

Поетизмът иска да превърне живота във великолепен увеселителен парк. Ексцентричен карнавал, арлекинада на чувствата и въображението, шеметна филмова лента, магически калейдоскоп.

Музите на поетизма са приветливи, нежни и усмихнати, а погледът им е така пленителен и непроницаем като поглед на любима жена. 

Поетизмът е преди всичко modus vivendi. Той е функция на живота и в същото време осъществяване на неговия смисъл. Той е инициатор на всеобщото човешко щастие и спокойствие, без да афишира своя пацифизъм. Щастието за него е комфортно жилище, покрив над главата, но и любов, чудесно забавление, смях и танц. Той е изискано възпитание. Провокира живота. Прогонва депресиите, грижите, тревогите. Той е хигиена на духа и морала.

Да не разбереш поетизма, е все едно да не разбереш самия живот!"

Карел Тайге

Манифестът на Карел Тайге "Поетизмът" е публикуван в сп. Host 1924, III, с. 197-204

превод от чешки: Ангелина Недева 

 

Карел Тайге, Колаж

 

 

 Карел Тайге (1900-1951) - ключова фигура на чешкия авангард в областта на литературната естетика и критика, фотомонтажа, колажа, теорията на типографията, архитектурата и киното. Формулира основните естетически принципи на поетизма от 20-те години и на сюрреализма от 30-те на 20 век. Неслучайно Ярослав Сайферт определя цялото това поколение като "поколение на Карел Тайге". Неговата личност е представителна не само за чешкия, но и за европейския авангардизъм, и за това свидетелства богатата литературнокритическа рецепция на Тайге в Западна Европа и САЩ, а едва от началото на 90-те год. на 20 век. - в собствената му родина.

 

 През 20-те години Тайге е основната фигура в най-представителните списания за модерна литература и изкуство: "Disk", "Pasmo" / на бълг. Лента/, "Host", "ReD" и др.

Изключитено задълбочен е неговият интерес към фотографията и киното и може да бъде определен за един от първите теоретици  и критици на тези нови области на модерната художественост: "Филмът", 1925, "За естетиката на филма", 1929 г. и др.

От 20-те години са и неговите първи опити в областта на типографията, фотомонтажа и колажа. Тайге е автор на кориците на повечето книжни издания, както на чешки модерни автори, така и на преводи най-вече на френски авангардни писатели.

През 30-те заедно с В. Незвал утвърждава сюрреализма като продължение на поетизма и се налага като основен теоретик на това ново за Чехия течение.

--------------------------------------------------------------------

Източник на текстовете: сп. "Славянски диалози" - Списание за славянски езици, литератури и култури, брой 2/3 от 2004 г. на тема "Авангардизмът"